Е. Литвар: И при това никак зле... Един въпрос от Германия: „Не е ли отегчително така – „няма време, няма пространство”? Тук поне на Хаваите можеш да избягаш, а там какво″?
М. Лайтман: Никъде не е необходимо да бягаме. В духовния свят човек е всесилен, той се намира в обем, в който нищо не го ограничава. Не да се скрием на Хаваите, за да се напълним евентуално с още нещо.
Духовният свят е съвършен свят, в него не съществува состояние на опустошение и след това на малко напълване, и отново опустошение и отново напълване. Само нашият нещастен живот е изграден на тези преходи и се състои от непрекъснато преследване на малки искрици наслаждение. В духовното такова състояние не съществува. Там има постоянна, равна, безкрайно напълваща светлина.
Е. Литвар: Излиза, че ако аз в духовния свят съм изпил чаша вода, то аз получавам това усещане завинаги?
М. Лайтман: Да. И всеки път добавяте към него следващо усещане, издигайки се и по такъв начин разширявайки се.
Е. Литвар: Тоест, ако на мен в духовния свят, условно казано, ми се прииска да пия, то отнякъде вътре в себе си трябва мислено да взема тази вода, така ли? И това място се намира в мен, просто трябва да го намеря?
М. Лайтман: Да.
Е. Литвар: Не е нужно да тичам за чаша студена вода?
М. Лайтман: Движение не съществува. Ако във вас възниква желание, то незабавно се напълва заедно с възникването на желанието. Не съществуват състояния, при които вие желаете, а след това се напълвате.
Е. Литвар: И там не е, както днес при нас, плюс 45 градуса?
М. Лайтман: Състояние на абсолютен комфорт и хармония.
За преместването във времето
М. Санилевич: Въпрос за преместването във времето: ще достигнем ли някога такова състояние, при което нашето тяло ще може да се движи във времето, както това става във филмите?
М. Лайтман: Ние можем да предизвикваме у себе си такава илюзия, както и илюзията на целия наш свят. Проблем не съществува. А по-натам какво следва? Какво е това настояще, минало и бъдеще? Това са тези картини, които вече са заложени в нас, само че се развиват в нашето въображение по някаква времева ос.
Например, аз гледам филмова лента и виждам отделните кадри в началото, в средата и в края. Пред мен се въртят кадрите от началото, а аз мога бързо да погледна какво има в средата и в края. А след това да се върна в началото. В нас цялата тази филмова лента съществува вътре и се развива постепенно.
Вие питате: а мога ли аз да я превъртя назад? Няма проблем, защото в нас това вече съществува. А около нас няма нищо, всичко се пробужда вътре. С други думи, целият този филм е вътре в нас. И видеомагнетофонът, който ни показва този филм, също е вътре в нас. Нищо не ми струва да прескоча от началото в края, а след това в средата - всичко това е възможно.
М. Санилевич: А как можем да го направим?
М. Лайтман: А защо?
М. Санилевич: Интересно е какво е имало там преди 200 години?
М. Лайтман: Това не е проблем, всичко това е възможно да се възбуди в човека. Но, разбира се, всички тези информационни записи се намират под особен секретен код, като затворена база данни в компютъра, защото ти си длъжен да ги приспособиш в съответствие със своето духовно развитие.
Нашият свят все пак се явява „преддверие”, в което човек постепенно достига разочарование от своето съществуване в този обем и по необходимост достига до желанието да навлезе в следващия обем. Следващият обем – това е духовното измерение. И затова не ни е позволено просто така да си играем с времето. Защото ние в този случай не изпълняваме програмата на творението – да достигнем нивото на Твореца, да станем равни с Висшата сила.
Е. Литвар: Вие така разказахте за тази филмова лента, за това, че може лесно да се окажем и в миналото, и в бъдещето, и където искаме! Помислих си, че за тези наслаждения бихме дали невероятно много пари! За удоволствието, да кажем, да попаднем за 15 минути в Древен Рим, в Колизеума, да погледаме гладиаторите, да кажем на римския император: „Виж, Нерон, приятелю…”
М. Лайтман: Не, ти не мислиш правилно. Ти можеш да гледаш филма, но ти не можеш да се намесваш в него. Защото ти по това време си бил в други кръговрати, не в днешните съвременни.
Е. Литвар: Аз мога само като зрител да гледам този филм, така ли?
М. Лайтман: Ти можеш да се преместваш напред или назад, но съответно на това състояние, в което ти съществуваш.
Е. Литвар: Тоест на онзи, който аз съм бил там в онова време?
М. Лайтман: Или ще бъдеш. Разбира се.
Е. Литвар: Значи, аз мога да чистя ботушите на Нерон и нищо повече? Аз бих попаднал в същото състояние, така ли?
М. Лайтман: И даже по-лошо.
Е. Литвар: Но аз имах предвид друго. На мен толкова ми хареса как Вие говорите за това – за нас днес това са далечни сладки мечти.
М. Лайтман: Защо? Лично аз не виждам нищо хубаво в цялата наша човешка история, поради което да се желае да се пътешества назад. Ти какво искаш да избереш? Своето състояние? Ще ти покажат твоето състояние преди 200-300 години и кой си бил и как си усещал това. Ти представяш ли си какво може да бъде то?
Ти възприемаш този свят чрез себе си, вътре в теб се върти филмовата лента, цялата тази илюзия е вътре в теб. Аз не бих съветвал да се връщаме назад. А напротив, напред – тук ти се намираш в свободата на волята.
Тоест, кадрите са зададени напред, но кой ще бъдеш ти в тези кадри – не е зададено. Това зависи от теб. Така че бъдещето все едно остава под въпрос. Съществува твоята определена роля, но по какъв начин ти ще я играеш – това вече зависи от теб.
Е. Литвар: Всички тези невиждани за нас, лъжливи и освен това илюзорни наслаждения, на Вас Ви се представят просто някак смехотворно малки. А Вие в духовното усещате нещо огромно…
М. Лайтман: Разбира се, изобщо няма никакъв смисъл да се занимаваме с нашия свят. С изключение на едно – да помогнем и на останалите, тъй като това се явява програма на природата, бързо да преминат в това измерение.
Е. Литвар: Но всички ли са длъжни да преминат?
М. Лайтман: Абсолютно всички. И в нашето време.
Е. Литвар: Дори и папуасът, който някъде сега яде банан?
М. Лайтман: Разбира се. Даже повече от това, не само папуасът. И тези илюзии, които ние наблюдаваме – неживата, растителната, животинската природа – те заедно с нас преминават в духовното ниво.
Е. Литвар: Кой – слончетата, тревичката и камъчетата?
М. Лайтман: Всичко! В този обем, възприеман от нас като наш свят, не остава нищо.
Е. Литвар: Значи, тази планета изчезва?
М. Лайтман: Илюзията за целия този свят изчезва.
М. Санилевич: У онзи, който е преминал или у всички?
М. Лайтман: У онзи, който е преминал не изчезва, той наблюдава отстрани. Но когато човечеството реализира своето предназначение и всички души се издигат на нивото на духовния свят, тогава потребността от този свят – от най-ниското материално възприятие - изчезва. И тези души вече усещат себе си само в духовното измерение.
Животът след смъртта
Е. Литвар: Кабалистът, намирайки се в нашия свят, в наше тяло възприема едновременно два свята. Какво става с кабалиста, когато той умира? Как той възприема този свят?
М. Лайтман: Възприема този свят от духовния свят…
Е. Литвар: С душата?
М. Лайтман: Да, разбира се.
Е. Литвар: Но въпреки това го вижда, усеща го?
М. Лайтман: Чрез душата, както и по-рано. Но по-рано той е усещал нашия свят и чрез душата, и с помощта на своето физическо тяло. Ако физическото тяло умира, тогава той усеща само чрез душата.
Е. Литвар: Баал Сулам сега вижда ли ни?
М. Лайтман: Аз не знам, какво ти наричаш „вижда” и какво ти наричаш Баал Сулам. Защото, ако „Баал Сулам” е нещо, имащо някакъв човешки облик, който прилича на теб, разбира, вижда, чува, усеща и т. н. - то тези сетивни органи не съществуват у него. Той притежава само духовни сетивни органи. Как се наричат те? Кетер, хохма, бина, зеир анпин, малхут.
Е. Литвар: Те също ли са пет, както и при нас?
М. Лайтман: Да.
Е. Литвар: Когато Вие казвате: „Да, вижда нашия свят” - какво имате предвид?
М. Лайтман: Усеща се един единен обем на Мирозданието. Разделение не съществува, ние виждаме вътре в себе си някаква малка частичка, защото нашите сетивни органи са развити само в такъв обем. А ако ние ги развием по-нататък, то ще усещаме останалата част от Мирозданието, Висшия свят и тогава за нас всичко ще бъде просто непрекъснато, единно.
М. Санилевич: Следващ въпрос: към какво се стреми системата – към хаос или към равновесие?
М. Лайтман: Системата се стреми към разкриването на една единна абсолютна хармония. Тоест това не е нито хаосът и не е нито равновесието в нашите понятия.
Можете да кажете „към равновесие”. И ние наблюдаваме това даже в нашия свят. Всички проблеми, които ние усещаме, всичко, което възниква около нас и вътре в нас – въпреки че изглежда като стремеж към хаос, всъщност е движение през хаоса – към хармонията. Да бъде принуден човек да види нашия свят като абсолютен хаос, да бъде принуден да разкрие този хаос в самия себе си, да го накараме да разбере, че всичко зависи от самия него - това означава да го заставим да създаде вътре в себе си абсолютна хармония. И по такъв начин да усети външния свят като вечен и съвършен.
Е. Литвар: Академик Вернадски е писал, че съществува някакво информационно поле на Земята. То действително ли съществува?
М. Лайтман: Да, разбира се. Ние говорим само за полета, за сили.
Кабала и НЛО
М. Санилевич: Следващ въпрос: има ли живот на други планети, галактики? Как кабала се отнася към НЛО?
М. Лайтман: В космоса напълно може да съществува растителен и животински живот, изграден на някакви други, не на наши, основи. Не съществува само човешки живот.
Какво означава „човек”?
Човекът също е животно. Според всички съвременни изследвания, в това число и научни, към човека можем да се отнасяме като към развито животно и нищо друго. Но по нещо той се отличава от животните. Той не е просто по-добър от тях или в него съществуват някакви други качества, свобода на волята например. Това не съществува, това са илюзии. Но в човека се намира и духовна съставна част, съществува възможност да навлезе в духовното пространство – и с това той се отличава от животните.
И така, освен на Земята, никъде другаде няма човек. Не съществуват никакви НЛО. Всичко това не е нищо повече от измислици, човешки илюзии, които той е създал за разкрасяване на своя живот, за някакви, сякаш, отговори на своите въпроси.
М. Санилевич: Но нали има доказателства: виждали са ги, снимали са ги.
М. Лайтман: Това не са доказателства, всичко това не излиза извън рамките на илюзията на нашето възприятие. Но тъй като много хора се занимават с това, то им е приятно, заема тяхното свободно време, то защо не? Докато не се разкрие погрешността.
Е. Литвар: Неголямо изменение на възприятието на този свят, да кажем, на един или няколко души, може ли да промени нашия свят? Например, болестите да започнат да изчезват.
М. Лайтман: Ако аз възприемам този свят по-различно, отколкото вие, то аз го възприемам различно, а не вие.
Е. Литвар: Тоест той се променя за Вас?
М. Лайтман: Той се променя за мен. По какъв начин аз мога да повлияя на вашето възприятие на света? Само външно. Аз мога да ви предам някакви свои навици, ако вие го поискате, да ви предам науката кабала и вие ще можете да започнете вътре в себе си постепенно да се подготвяте за виждането на Висшия свят. Но вие самите, а не аз. Аз само ви подготвям.
Е. Литвар: Тоест кабалистите, за сметка на това, че те напредват и се изменят, не могат да променят целия наш свят, а могат само да помогнат на всекиго да промени своя свят?
М. Лайтман: Те не могат да работят вместо вас. Те се занимават с разпространението на знания, в това е тяхната задача. Или явно или по-скрито те подготвят тези знания за човечеството.
Съществуват ли усещания у самата материя
М. Санилевич: Николай от Москва задава такъв въпрос: съществува ли усещане у самата материя?
М. Лайтман: Добър въпрос. Цялата материя се явява желание за наслаждение. Защо атомите се движат, защо елементарните частици се привличат и отблъскват? Защо те летят? Какво става с тях? В тях се осъществява възбуждане на желанието и материята сама реализира това желание – или се движи, или взаимодейства с друга материя и т. н. – за да достигне желаното на неживото, растителното, животинското, човешкото ниво.
Цялата материя – това е външна обвивка на вътрешното желание – на желанието за наслаждение. То може да бъде малко и да се състои от единственото желание - просто да съхранява своята форма.
Е. Литвар: Тоест неживо?
М. Лайтман: Да. Но то може да бъде голямо, когато започва да се развива – растително; още по-голямо – животинско; и още по-голямо – човешко. Но това е желание за наслаждение. Няма нищо друго.
Цялата материя се изгражда на това желание. Ние не усещаме самите желания за наслаждение, ние виждаме само материята – проявлението на тази сила, насочено към получаване на наслаждение. А усещането на материята – това е илюзия. Няма никаква материя. Именно желанията ми се представят във вид на материя - нейните неживо, растително, животинско, човешко нива с всевъзможните видоизменения на сортове, качества и т. н. Всичко това са само различни степени на желанието за наслаждение.
Е. Литвар: Вие искате да кажете, че всичко, което ни заобикаля – това са желания? Ето тези книги, масата – това са желания? Цветята, пеперудите…
М. Лайтман: Да. И вие също сте желания.
Е. Литвар: И хората? Аз и Миша също ли сме желания?
М. Лайтман: Да. И нашите мисли, и нашите чувства – всичко това са желания.
Е. Литвар: В действителност това означава, че аз виждам някакво желание, което изглежда като Миша, но аз другояче не мога да го видя?
М. Лайтман: Да. Субективно. Вие го виждате, така както желаете, както можете.
Е. Литвар: Тоест аз виждам тялото и не виждам същността. Ако аз виждах същността, то аз бих виждал желанията, а сега аз виждам само тялото?
М. Лайтман: Да. С това се отличава духовният свят от нашия свят.
М. Санилевич: А кога за пръв път се е появила материята?
М. Лайтман: Тогава, когато се е появил човекът, който я усеща.
М. Санилевич: А преди това не е имало материя? Така ли е? Но всички учебници казват: материалният свят съществува милиарди години, а човек се е появил преди няколко десетки хиляди години.
М. Лайтман: Ние така пишем учебниците и така се изразяваме, защото по такъв начин възприемаме света. А как иначе може да се говори за материята, която е съществувала в този вид, в който ние сега я наблюдаваме, ако не е имало наблюдател?
Е. Литвар: Не разбирам много добре.
М. Лайтман: Да допуснем, преди 50 хиляди години още не е имало човек, не е съществувал онзи, който би могъл да усеща. А ако нашият свят съществува не съответно на наблюдателя?
Е. Литвар: Като че ли не е така.
М. Лайтман: Значи за какво можем да пишем? Книга за това, което като че ли е съществувало преди 50 хиляди години, според нашите представи, нашите усещания, нашите възможности да описваме.
М. Санилевич: Но нали се намират кости, съществуват и други доказателства…
М. Лайтман: Ние по такъв начин възприемаме света, именно така той се проявява спрямо нас.
Е. Литвар: Значи излиза, че светът не е възникнал от някакъв взрив, а е възникнал в онзи момент, когато аз съм започнал да го усещам и при това такъв, какъвто аз вече съм го видял?
М. Лайтман: Този свят изобщо не съществува. Както ти го опишеш, такъв ще съществува. Това е всичко.
М. Санилевич: А динозаврите?
М. Лайтман: Всичко, което ви е угодно. Нали всичко е съобразно на наблюдателя. Но ние можем да се спуснем на друго ниво - не от гледна точка на кабала, тоест на погледа на нашия свят от Висшия свят и възприемането на абсолютната реалност. А да говорим за това, как човек го описва в своите усещания.
Когато аз започвам да изследвам този свят в своите усещания, аз ще разбера, че преди 15 милиарда години в резултат на взрив се е появила Вселената; след това преди пет милиарда години – Слънчевата система, Земята, преди 100 милиона години – динозаврите, преди 50 хиляди години – човекът и т. н. Тоест аз говоря за своите усещания, за измерението съответно на себе си, съответно на своите сетивни органи.
Е. Литвар: За това как аз разчитам тези желания?
М. Лайтман: Да.
Е. Литвар: Сега, за да видя, че аз в действителност през всичките тези 50 хиляди години съм разчитал само желания е необходимо да се издигна над този свят в свойствата на кабалиста и да видя, че аз съм разчитал само желания, така ли?
М. Лайтман: Да. И тогава вие ще възприемате по съвсем друг начин. И какво е интересното: в действителност не възниква никакво противоречие. Защото даже и съвременните науки на нашия свят започват да осъзнават, че всичко е субективно и съществува по отношение на наблюдателя. Изключително голям преврат е извършил Айнщайн, след него – Хю Еверет и вече в наше време както трябва учените подхождат към това.
А и не само учените. Вижте какви филми се появяват за възприемането на реалността, подобно на „Матрицата” и др. Говори се за съществуването на други измерения - в тях ние съществуваме паралелно, едновременно или съвършено в друг вид, отколкото в нашия свят - свързани или не един с друг и т. н. Тоест у човека вече възникват достатъчно ясни представи за такива възможности. Виждате ли, към какво се приближаваме?
Е. Литвар: Фантастите пишат за някакви съвършено нереални, както ни се струва, неща. Но те именно така изразяват стремежа на човека към познанието, все пак още с такъв земен способ ли? И наистина много от това, за което пишат се сбъдва...
М. Лайтман: Да. Но не е необходимо да бъдеш кабалист, за да предскажеш в нашия свят предварително събитията, които ще се случат в него. Това е проява на определени свойства у хора, нямащи никакво отношение към кабала. Спомнете си Месинг, например.
Е. Литвар: А откъде той е сверявал тази информация?
М. Лайтман: Тя просто е съществувала в него. Когато е трябвало да я сверява, той я е сверявал. Защото тя съществува, и началото и края – спомнете се примера с филмовата лента.
Е. Литвар: Значи, кабалистът също може да сверява?
М. Лайтман: Кабалистът може да сверява по-лошо от Месинг, защото кабалистът има работа със сили и не се занимава с такива свойства на нивото на нашия свят.
Е. Литвар: Той не се занимава, защото му се струва неприлично ли...?
М. Лайтман: А каква е разликата, нали не е в това реализацията на човека.
Е. Литвар: Тоест задачите, които стоят пред кабалиста са много по-важни?
М. Лайтман: Да, разбира се. Кое е по-важно – да се издигнеш във Висшия свят или да знаеш с кого какво ще се случи?
Е. Литвар: Под трамвая също не ни се иска...
М. Лайтман: Това няма да промени нищо. Помните ли - „Анушка вече изля маслото”? Е, кой може нещо да промени?
Е. Литвар: Аз разбрах, че Воланд, който седеше там на пейката...
М. Лайтман: Това е само в романа. А всъщност – ако не е според автора?
Е. Литвар: Воланд просто е сверявал информация?
М. Лайтман: Да сверява информация е можел Месинг – предсказал е своята смърт и много още. Това той е можел да направи. Не е могъл да го промени.
Е. Литвар: А кабалистът може ли?
М. Лайтман: Кабалистът може да повлияе на останалите хора, да се опита поне да повлияе, за да могат те да променят своето бъдеще от лошо на хубаво.
Е. Литвар: Тоест земетресението, което трябва да стане някъде след пет години, може да се избегне с помощта на някакви действия, за които говорят кабалистите…
Как да избегнем страданията
М. Лайтман: Хората ще достигнат до такова съгласие с природата, че това земетресение няма да го има, но те ще трябва да го преживеят вътре в себе си.
Е. Литвар: Пак като земетресение?
М. Лайтман: Като определено вътрешно разтърсване при подема на следващото духовно ниво. Тогава няма да го има външното.
Е. Литвар: Такова вътрешно земетресение не е ли болезнено?
М. Лайтман: Не, не, но те са длъжни да поправят себе си на нивото на тези страдания. В себе си те ще бъдат длъжни да адаптират тези разтърсвания в положителни изменения.
М. Санилевич: Баал Сулам пише за трета и четвърта световна война. Това означава ли, че те могат да станат и в нашия материален свят?
М. Лайтман: Всички пророци, включително и Баал Сулам, който също е бил на нивото на пророка (пророк – това е кабалист, достигнал определено ниво в духовните светове) – всички те са предупреждавали за това, което може да се случи, но те са говорили по отношение на хората. Тоест в наши сили е да вземем върху себе си тези събития - огромните болки, страдания, беди - и да се поправим по такъв начин, че те да стават не в нашия физически свят в течение на много години, а вътре в нас. Да допуснем, че малкото дете не желае да се учи: принуждават го, бият го. А то упорито не желае. Ако все пак то се поправя, то именно така отменя цялата тази дълга поредица наказания и всичко продължава добре. Тоест в резултат, под действието на пръчката то е длъжно да пожелае, да приеме в себе си желанието да учи. Да го принудим да приеме в себе си правилното желание и да поиска да се развива без пръчка – именно това е, което ние се опитваме да направим, разпространявайки кабала.
Е. Литвар: Получава се така, че веригата, условно наричана съдба, е предопределена. Тя може да се измине или насилствено, или самостоятелно?
М. Лайтман: Именно това са и двата пътя, които в действителност съществуват в природата. Кабала предлага хубав път, безболезнен, свързан с най-малки загуби.
М. Санилевич: Ако аз взема тази кинолента и погледна в бъдещето: ще видя трета и четвърта световна война, така ли?
М. Лайтман: Да. Ти виждаш: действително има трета и четвърта световна война. Така, както е и написано във всички книги, така, както е написано и у пророците - страшни проблеми са предречени занапред. Но те може и изобщо да не бъдат. Те пишат за това, което трябва да се случи съгласно принудителните сили на природата, която гони човечеството към целта. Но човечеството може да осъзнае и да поумнее и да премине по тези стъпала по добър, красив, лек, кратък начин.
М. Санилевич: Тогава какво ще има на тази лента?
М. Лайтман: Тогава на тази лента ти ще видиш не външното, а вътрешното състояние, което си длъжен да преминеш. Тоест, да - война, но вътрешна война със самия себе си, която ще ни даде такива страдания, че ние все едно ще трябва да се поправим. Както в примера с детето, което не иска да учи. Колко време ще загуби и колко страдания ще преживее преди да поиска да се учи? И именно кабала показва на човека какви проблеми стоят пред него и как може да се направи другояче.
М. Санилевич: А Библията също ли е описание на вътрешни войни?
М. Лайтман: Абсолютно! Говори се за вътрешни проблеми.
Е. Литвар: Мисълта материална ли е?
М. Лайтман: Мисълта – това е сила.
Е. Литвар: Силата материя ли е?
М. Лайтман: Не. Но ако ние я възприемаме, то възприемаме вече чрез материален носител.
Е. Литвар: Възможно ли е чрез силата на своя разум да променим своя живот?
М. Лайтман: Разбира се. Мисълта – това е най-голямата сила в нашия свят, в цялата Вселена, във всички светове. Няма по-мощна сила от мисълта, от намерението. Всичко, което ние правим около себе си – е само със силата на намеренията. Цялата съвременна криза - толкова многообразна и глобална - е само следствие от нашите неправилни желания.
Е. Литвар: Желания или намерения?
М. Лайтман: Те са едно и също. Защото самото желание без намерение не говори за нищо. А какво искаш ти да извлечеш от това? Ти искаш егоистично да се насладиш, използвайки при това всичко и всички.
Е. Литвар: Нима аз мога да пия вода не егоистично, не за себе си?
М. Лайтман: Е, това е необходимо за теб и не е във вреда на другите. Под неправилно желание се има предвид отношението към другите.
Е. Литвар: Тоест, говорейки за егоизма, ние имаме предвид отношенията между двама или повече души?
М. Лайтман: Егоизмът е именно само отношение на човека към обкръжаващото, по какъв начин желаещият иска да използва за себе си всичко, което го обкръжава. Тук е включено и неговото отношение към природата.
Е. Литвар: Според думите на учените, човешкият мозък е в състояние да обработва голямо количество информация, но съзнателно ние възприемаме само малка нейна част.
М. Лайтман: Да, задействани са около два процента от мозъка.
Е. Литвар: Защо?
М. Лайтман: Защото цялата останала част от нашия мозък е предназначена за духовна дейност. Два процента от него – това е този максимум, който ние използваме в обикновения наш земен живот. А повече и не ни трябва. Всичко останало, което съществува в нас служи само, за да започнем да работим на следващото измерение и тогава ще ни бъде необходима останалата част от мозъка.
Е. Литвар: Тоест още преди 50 хиляди години, когато се е създавало това тяло, вече е било решено, че ние трябва духовно да се развиваме и тогава е бил заложен този потенциал, така ли?
М. Лайтман: Да, разбира се, изхождайки естествено от нашето последно състояние. А ти смяташ, че всичко се е развивало по Дарвин – на сляпо?
Е. Литвар: Аз мисля така, както са ме учили в училище.
М. Санилевич: Може ли да се каже, че от гледна точка на кабала, еволюцията продължава? Тоест, че ние сме длъжни в близко бъдеще да еволюираме, но тогава това ще бъде друго ниво на цялото човечество?
М. Лайтман: В наше време, през следващите близки години, ние сме длъжни да преминем на ново ниво на духовния свят, да навлезнем в следващия обем на Мирозданието. Ако ние не го направим, жестоките сили на природата ще ни принудят за това чрез страданията. Желателно е това да стане по пътя на осъзнаването, на разбирането на необходимостта.
М. Санилевич: Има ли черни дупки и могат ли кабалистите да ги изследват?
М. Лайтман: Всеки различно определя тези черни дупки, информационна пустота, полета, поглъщане на някаква енергия, изчезването й… Всичко това са проблеми на физиците и има отношение към материалния свят. А кабала въобще не се занимава с материята, дори във вълнови или в някакъв друг неин аспект. Затова нямам какво да кажа.
М. Санилевич: А какво изследва кабала?
М. Лайтман: Кабала изследва само Висшата сила, която включва в себе си всички светове, нас и как ние можем да се издигнем, да достигнем нивото на подобие с тази сила. Единственото, което ни е необходимо.
Ако съществува една единствена сила, която управлява всичко, която държи всичко, от която ние напълно зависим, защо ни е необходимо да изследваме още нещо? Защо трябва да се занимаваме с второстепенни дела, с някакви важни зависимости? Какво ще ми даде това?
Оттам, от най-висшето ниво, аз получавам въздействие върху себе си. Аз трябва да стана еднакъв с тази Висша сила, да й се уподобя, да достигна хомеостазис именно с нея, да постигна равновесие, комфорт.
Е. Литвар: С Твореца?
М. Лайтман: Наречете го Творец. Да се достигне Неговото ниво, да станем такива, какъвто е Той. Това е заложено във всекиго от нас и това ние сме длъжни да реализираме.
Е. Литвар: Въпрос от Съединените Щати: Някога искало ли Ви се е да изоставите всичко и да се отправите в търсене на приключения, да обиколите света, да започнете нов живот, да го изживеете?
М. Лайтман: Аз постоянно се намирам в това, както и всеки кабалист. А какво ново може да бъде открито в света? Какво можеш да видиш днес? Обиколи цялото земно кълбо и какво ще видиш? Във всички страни, навсякъде е едно и също. Какво ново може да съществува? Какви могат да бъдат новостите в този свят на тази малка планета? Само да занимаем малко своите сетивни органи? Какво виждам аз, в края на краищата, когато пътешествам по целия свят? Аз, между другото, обичам пътешествията, обичам природата. И правя това, за да се поддържам във физическа форма. Но това все едно е твърде ограничено възприемане на всичко. Аз мисля, че много скоро то ще омръзне на хората.
Виденията, които получава човек от усещането на духовните свойства могат да заменят всяко едно пътешествие. Това са непрекъснати усещания, разкрития, неограничавани от нищо.
Е. Литвар: На определен етап Земята ще изчезне, във връзка с това, че ние като че ли ще си отидем, така ли да разбирам?
М. Лайтман: Не изчезва Земята, а този свят, който ние възприемаме в нашите сетивни органи - защото самите те, нашите сетивни органи, ще изчезнат.
Е. Литвар: Става дума за цялата Вселена, а не само за Земята, така ли?
М. Лайтман: За всичко, което ние усещаме.
Е. Литвар: Смята се, че първите хора на Земята са били Адам и Ева, а имало ли е хора преди тях?
М. Лайтман: Адам и Ева не са били първите хора. Имало е човек, който е живял преди пет хиляди седемстотин шестдесет и няколко години на нашата Земя, нарича се Адам. Той е първият, който е постигнал Висшия свят, ето защо от него и започва духовното развитие на човечеството. Поради това по отношение на него ние и отброяваме целия наш земен път.
Е. Литвар: Тоест той е първият кабалист? Желателно е това да стане по осъзнат път, чрез разбиране, от необходимост.
М. Лайтман: Той е първият кабалист. А преди него, естествено, са съществували хора в същия облик, както и ние с вас. Но те не са били кабалисти, в тях не е възникнал стремеж да постигнат своя корен, Висшия свят и те така и са съществували на нашата Земя, преследвали са дивеч, раждали са и т. н.
Е. Литвар: Тоест еврейският календар не води начало от възникването на човечеството?
М. Лайтман: От Адам. Ние не можем да водим начало от възникването на човечеството – то е преди около петдесет хиляди години.
Е. Литвар: Тоест изключително от появата на духовното движение?
М. Лайтман: Разбира се, защото това е главното, това се нарича човек.
Е. Литвар: Излиза, че Израел и израилтяните са изключително духовни хора, така ли?
М. Лайтман: Да, разбира се. Те притежават духовен календар, защото са получили кабалистичната методика. Ние дори имаме книга, която е написана от Адам – „Тайният ангел”…
Буквите това са свойства
Е. Литвар: С какво е писал той, на какво е писал и с какви букви?
М. Лайтман: Във Вавилон са писали на глинени таблички. А след това са писали на животинска кожа. А след това са писали на плочи.
Е. Литвар: Но преди 6000 години не е имало писменост.
М. Лайтман: От Адам идва много ясен запис на информация и 20 поколения от Адам до Авраам, до Древен Вавилон са записвали и предавали информацията, защото това вече са били поколения на кабалисти. След Адам ние знаем за абсолютно всички кабалисти (онова, което е написано в Тората, в Библията) и съществува предаване на информацията от един на друг устно и писмено.
И Адам си е служил вече с нашата азбука. Тук ние стигаме до въпроса: откъде идват буквите, наименованието им и тяхното изписване, предаването на информация във вид на букви?
Е. Литвар: Тоест - писмеността. Откъде?
М. Лайтман: Също от духовния свят. Когато човек постига свойствата на Висшия свят и желае да ги изобрази, да ги изрази на нивото на нашия свят, то тези сили, които той усеща, се преобразуват в него в образи на нашия свят и той ги изобразява във вид на букви. И затова всяка буква има свой определен смисъл, всяка буква изразява определено свойство. И събирането на тези свойства означава преход от едното свойство в другото, те образуват думата.
Поради това Адам вече е имал цялата азбука и правопис, и граматика.
Защо у човека изведнъж се появява възможност за общуване, за самоизразяване? Откъде идва това? То ни е дадено от Висшия свят. По такъв начин се проявяват в нас вътрешните сили. Ние не ги разкриваме в нещо външно. Това се развива вътре в нас. Постепенно той се е развил до такава степен, че е видял, по какъв начин може да изрази себе си чрез тези буквени обозначения.
Е. Литвар: А останалите езици, писменост? Защо те са толкова различни?
М. Лайтман: И те също са възникнали от Древен Вавилон, от същата тази азбука, която Адам е оставил там. Вземете книгата на Истрин „Развитие на писмеността”. Това е руски автор, книгата е била издадена преди десетки години. Основавайки се на писмените знаци от това време, той съвършено научно доказва, че всичко произхожда от Древен Вавилон. Адам е положил началото на писмеността, в Древен Вавилон тя придобива своите окончателни свойства и след това вече се разпространява по целия свят.
Е. Литвар: Аз Ви слушам сега и се питам дали лозунгите на нацистите, на неонацистите за това, че около нас има само евреи са справедливи?
М. Лайтман: Не, не. Защото евреите са само една малка древновавилонска група, която е последвала духовните указания на Адам и следващите след него двадесет кабалисти (или двадесет поколения), които след това заедно с Авраам – като че ли първият съвременен кабалист – са напуснали Древен Вавилон, откъснали са се от него. А цялото останало човечество от Древен Вавилон се е разселило по цялата планета.
Е. Литвар: Тоест евреите са бивши кабалисти?
М. Лайтман: Евреите – това са същите онези древни вавилоняни, както и всички останали, само че приели кабалистичните правила за свой живот. По онова време, когато всички останали са продължили да се развиват егоистично, те са избрали за себе си посоката на духовния подем.
Е. Литвар: Но доколкото разбирам, нищо не се е получило?
М. Лайтман: Какво значи не се е получило? До разрушаването на Втория Храм всички евреи са се намирали в постигане на духовното. След това те са паднали на нивото на нашия свят. И сега те трябва отново да усвоят тази духовна техника и да я предадат на целия свят.
