Човек трябва да види групата в поправен, съвършен вид. Само че е длъжен да изпълни необходимото – да запълни своята, недостигаща част в „лего”-то, освен него всичко останало е съвършено. От една страна човек е длъжен да работи, за да постигне именно такова отношение в групата. От друга страна той трябва да поиска от хората, от групата да му повлияят, защото е длъжен да се поправи. За това е нужно да си „купи” другари и да им отдаде максимум, за да може в замяна те да му влияят и всячески да го пробуждат – нали това е, което му е нужно. Той е длъжен да получи от тях важността на целите. По принцип не е и нужно повече от това. Главното е важността на целта! Ако тя е важна за мен, то няма проблем, аз ще я постигна. Проблемът е само в това, че тя не ми е толкова важна: в мен сякаш има много други по-важни неща. Затова групата е задължена да ми вдъхне именно това – важност на целта в ясен и понятен вид и за да няма объркване в думите. Човек трябва да чувства, че се намира под влияние на групата, той няма за какво повече да говори и да мисли. Жалко е за всеки един момент, в който се отделяш от това влияние. Нужно ни е такова промиване на мозъците.
