Как да стигнеш до кабала, къде е тази врата, където можеш да дойдеш, да почукаш и да кажеш: "Здравейте това кабала ли е?"

Каква е разликата между човека и животното?

Как се получава така, че едни и същи действия се случват едновременно по различни точки от света?

Трябва да си представим Твореца като свойството отдаване, което се разкрива между хората.

Как да разбера, че правя всичко заради отдаване?

Какво означава светлина възвръщаща към източника? Какво означава да привлечем светлина?

Разумът ни е даден само, за да можем да достигнем до усещанията.

Всичко, което съществува е за да развия вътрешна връзка с духовното.

Ролята ни в живота е да се наслаждаваме.

y = f(x), светлината = кли x екран

Всичко зависи от подготовката.

Какво е удоволствието да си подобен на Твореца?

Защо човек трябва да постигне замисъла на творението?

 "Да разкриеш Твореца" означава да бъдеш във връзка с Него.

Има два пътя: пътят на страданието и "пътят на Тора"

Какво означава да благодаря на Твореца и защо непрекъснато забравям да Му благодаря?

Усилието е насочено срещу човешката сила, егото вътре в мен. И ако започна да натискам със сигурност ще се нуждая от Твореца.

Съществуват само две главни заповеди – страх и любов. От страха идва искането, а от любовта – благодарността...

Kак правим разграничение между светлината и тъмнината?

Нашето желание е обвито в черупка. Представете си го, това е като кокосов орех...

Ако Творецът е създал всичко съвършено, то защо трябва да поправяме нещо?

Как мога да скрия нещо от Твореца?

Как желая връзка с Твореца, докато Той ми изпраща страдания?

Представи си, че си в безсъзнание и трябва да те върнат към живот, в съзнание...

Съединението е нещо, което не съществува нито в теб, нито в мен...

В нашия свят ние виждаме, че сме потопени в своя егоизъм, който унищожава света...

Какво означава да отдавам? Какво означава да дадам на някого, която е напълно отделен от мен?

Каква е връзката между равновесието в природата и връзката между хората?

Какво е пример за поведение? Поведението е нещо външно – какво имате предвид с „пример”?

Какво е това равновесие, до което трябва да достигне човек? В какво се състои то – да се държи добре към другите? Равновесие на какво ниво?

Как може един обикновен човек да даде на някой друг всичко, което му липсва?

В духовното всичко се случва по начин на причина и следствие. Каква е причината разбитите души да повдигнат МАН (молитва)?

Получихме писмо от нашите приятели в Япония...

Защо не усещаме, че такава важна част като Япония е наранена...

Kаква трябва да бъде нашата вътрешна работа в такива критични моменти – докато гледам урока има непрестанни трусове?

Рав, бихме искали да знаем Вашето мнение за причините, които доведоха до земетресенията и цунами вълните.

Всеки човек, който има правилно мислене, вижда, че светът започва да става все по-съединен, по-глобален, по-взаимосвързан.

Да се издигна над егото означава, че трябва да идентифицирам егото и своето поведение и да го приема като част от своята същност?

Никой от нас няма душа; има само определено желание, което се пробужда да я постигнем, и това е. Никой няма душа.

Творецът посажда дървета в този свят. Ако те пораснат – добре, ако не – той ги изкоренява и ги засажда на друго място, дори много пъти...

Съществува голямо поправяне у човек, който остарява. В него има голямо поправяне, в неговото усещане, че привършва своя живот.

Нашият свят, цялото наше обкръжение, ни учи да бъдем свободни...

 Има ли духовен корен на този феномен – когато мъжът погледне една жена и се наслади?

Защо силните жени имитират мъжкия начин на живот като начин за оцеляване?

Съществува терминът „мъжко съединение” – може ли да има съединение между жените, „братство” между жените?

Mоже ли да опишете правилната връзка в едно правилно семейство – между мъжа и жената, които искат да изучават духовното?

Ние се стремим към усещане. Нашият мозък ни е бил даден само за да организираме всичко, с което да постигнем усещане.

Днес ние сме в състояние, където имаме проблем: ние не вярваме в „по-доброто утре” и сме безпомощни, не знаем какво да правим.

Вяра, страх и отдаване – когато говорим за тези термини, за едно и също нещо ли говорим?

Поправянето се извършва чрез действие, наречено „молитва”. Молитва означава разкриване на недостиг, истинския недостиг на човек.

Защо хората се наслаждават – където и да погледна, те седят в кафенета, пътуват по света, наслаждават се от други неща… деца, филми…

Темата за Месията и очакването на неговото идване е тема, която повдига много въпроси и спорове. Може ли да я развиете?

Казва се, че Великият АРИ е бил Месията, синът на Йосиф – какво означава това?

Какво означава да мислим за съединение, когато човек не знае какво е съединение, и как човек се предпазва от „самоизяждане”?

Борис от Ню Йорк пита дали входът към духовния свят е с разума или със сърцето?

Какво е изкачването на световете – може ли малко да поясните?

Да съжаляваме за миналото е наистина идолопоклонничество. Няма никакво „вчера”: това, което се е случило, се е случило.

Всичко, което идва срещу тази сила на обединение, се нарича клипа (покривка), което са моите желания, моите мисли преди поправянето.

Как да очакваме, че целият свят ще разбере този език? Как ще разберат за какво са им говорили кабалистите?

Какви желания трябва да получим от света? Какво означава „смесен с чужди желания”?

Kак мога да си върна вярата в поправянето чрез Зоар, ако съм отчаян от напредъка?

Въпросът е: да обичаш другите е да обичаш техния стремеж за свойството отдаване или като цяло?

Мога да кажа, че усещам като най-близко нещо, което е извън мен, моите деца, моите дъщери. Какъв е този механизъм на раждане?

Всичко, което усещам, начинът, по който възприемам реалността, е само е това, което аз усещам в моите сетива?

Мъдростта кабала не лъже човека. Това не е психология или различни лъжи и магии, съвети и лекове, за да направи нашия живот по-добър.

Как оценям страданието? Трябва ли да се опитам да се опазя от страданието или да го търся?

Мъдростта кабала, в сравнение с много други методи, не използва никакви действия, церемонии, условия, ограничения в този свят – нищо.

Направете си домашното – лесно домашно. Имате триъгълник...

Как да се самокритикувам, без да ставам „глупака, който седи и се самоизяжда”?

Всичко, което правите, не трябва ви пречи да кажете: аз трябва да поправя егоизма си, егото ми спрямо обществото, обкръжението, за да постигна връзка с Твореца.

Докато четохме, изведнъж усетих, че хората се разхождат, че се наслаждават на четенето, просто се чувстват добре така...

Какво направихте, как се потрудихте, че Творецът Ви отговори, че преминахте махсом? Какво направихте, че изведнъж успяхте?

Шахар от Лос Анджелис пита: знам как да помоля за нещо добро, но как да помоля да бъда „ужилен”?

Kакво трябва да направя, за да може „Зоар” наистина да проникне в сърцето ми, във вътрешността от желанията и мислите ми?

 Как да се отнасяме към децата на по време на пубертета?

Как се нарича нашето отношение, нашият подход към кабала – научен или духовен?

Kак е възможно да определим желанието за получаване с намерението?

Как е възможно разумът да ни спира от това, да направим най-важното нещо, до което сме достигнали?

Авторите на „Зоар” са написали книгата „Зоар” от връзката помежду им.

Светлината е създала само едно нещо – малка черна точка вътре в себе си.

В нашия свят ние обичаме неща, които ни дават наслаждение. Това не е любов – аз обичам наслаждението, не обичам даващия наслаждението.

Човек, който ни гледа отстрани – как можем да му покажем решение за света? Не изглеждаме ли и ние като философи?

Това, че човек не иска да вземе научния подход, а измъква каквото му харесва от главата си и казва, че това е правилно – това е философия.

Аз не мога да се самоизолирам! Направено е така, че аз не мога да сложа граници.

Говорим много за вярата и Сегис пита какво е определението за вяра?

Как ще обясните най-важното нещо, заради което се съединяваме заради Твореца?

Казахте че се подготвяме, че в случай на разбиване, трябва да имаме резервен план, нали?

Какъв е основният принцип, свързващ хората?

Рабаш повече от веднъж е казвал, че терминът любов не е създаден, не съществува, че това е просто нещо животинско в нас.

Какво ще дадете на човек, ако той започне да пита за смисъла? Има ли с какво да го задоволи правителството?

Ако не поправим ситуацията, не я издигнем до нивото на съединение чрез светлината, тогава поправянето ще дойде чрез нацизъм.

Има само един начин да достигнеш до доброто – ако поправиш лошото в теб на добро. Какво е добро?

Как е възможно да вярваш в някакъв обект в илюзорния свят, че има духовност в него?

Неживо, растително, животинско, човешко, молекули, атоми – това го разбирам. Какво е човешкото?

Какво ще предпази човек, който учи кабала, да не стане философ по отношение на термини като: любов, арвут, връзка, отдаване?

Раби Шимон е система, като Раби Амном аСаба, като всички велики. Това е механизъм, това не са хора!

По време на урока, когато обяснявате е малко или много ясно, но след като свърши урокът никога не е ясно какво трябва да правя. Защо?

Спрете да вярвате на очите си и на егоистичните си усещания, че това, което е извън мен, е другият!

Липсата на свойството отдаване е чувството на несигурност.

Аз те виждам, да кажем физически, наопаки, а моят мозък обръща картината. А какъв е истинският свят не виждате!

Срамът, това, че аз изключвам себе си от другите, заради моята гордост всъщност – тя само разделя хората.

„Където грешниците се провалят, там праведниците напредват.” Не се отчайвайте!

Трябва да си запиша какво трябва да бъде намерението – да се свържем като един човек с едно сърце в системата на връзки между нас.

Светлината е най-мощното оръжие – няма нищо по-велико от това - как е възможно това да ти бъде поверено?

Не знам какво имате предвид с терминологията, която използвате от години. Как искате да предадете това знание на нас и на света?

Кога мога да се почувствам насладен?

Правилно ли е да се подготвим за утрешния сутрешен урок да дойдем с по-голямо желание, от колкото днес – това ли е правилното отношение?

Няма съсъди на отдаване – няма такова нещо! Има само съсъди на получаване.

Как може да направим така, че всеки път, когато питаме, да бъде сякаш като за първи път, сякаш нищо е нямало преди това?

Жена ми не учи кабала – по време на бедствията тя ме попита: „Къде е твоят Творец?”. Как мога да и обясня, че това е процесът?

 Ние никога не усещаме светлините. Знаете ли това или не? Никога.

На кратко, каква е нашата роля в живота?

Няма такова нещо, че обкръжението е непоправено. Обкръжението е организирано от Твореца

Има множество въпроси и ние си мислим, че ако намерим отговори на тези въпроси ще напреднем...

Какво трябва да направим, за да имаме чудо?

Ние учихме, че Творецът е създал само две сили – към коя сила принадлежи срамът, от къде му е коренът и как е толкова мощен, че надхвърля удоволствието?

Каква е разликата между постиженията на учените и постиженията на кабалистите?

Аз чувствам, че се боря със себе си от началото на урока – особено с намерението. Как мога да очаквам, че някога ще спечеля битката?

Човек започва да чете Зоар, идва на урок, идва да се срещне с другарите, с множество смущения и му изглежда, че те сякаш са случайни.

 Кажи ми, това, което виждам на компютърния екран, съществува ли? Това са електрически сили, вектори, които създават определен образ.

Съвет – едно изречение, което да запиша – не какво е намерението, а как мога да се върна към него?

Няма връзка между мен и вечността – в момента няма никаква връзка освен точката.

Моята отговорност към групата е: ако се опитам да мисля за целта, то така аз им давам важността за арвут.

Творецът има един проблем: Той ни обича.

Човекът до теб, който вижда как ти желаеш определени неща и как се наслаждаваш - той те поглежда, проклина те и проклина живота си дори повече.

Фактът, че разкриваме стената, която е пред нас, която е вътре в нас, в нашите сърца – това е знак, че сме способни да я преминем.

Възниква въпрос от един от ученик: какво трябва да правя, за да не вредя на другите?

Ако действително мисля за връзката, аз откривам стена пред мен, веднага „изстивам”.

Нормално ли е да трябва да задължа себе си да се опитвам да запазя правилното намерение по време на ученето?

С всяка дума аз все едно че мисля, че порция от светлината идва и повлиява връзката между нас.

Какъв е действителният страх по пътя към Твореца? Аз трябва да има някакъв страх, но в каква насока?

Тал от Сан Франсиско пита: Защо всеки път, когато мисля за обединяване, някаква сила ме отблъсква от него?

Този съвет – „виж приятеля като велики” – какъв е този съвет? Как мога да видя приятеля като велики?

Джон от Детройт пита: как мога да повиша мотивацията си да работя със Зоар?

Може ли един другар да бъде зъл, ако има точка в сърцето си?

Kак мъдреците са знаели, че по времето на Месията наглостта ще възтържествува?

Сега се питаш съществува ли кли, което се нарича Кисос, или не? Какво? Не си сигурен. Защо не си сигурен?

Kак с всички тези тревоги, които имам, в това усещане на „боксьорска круша”, как да се опитам да се задържа в намерението?

Остават ни само 2 седмици до конгреса. Как можем да използваме оставащото време по най-добрия начин?

Ние сме изправени пред голям удар на обединение, пред голямо действие на обединение.

От това, което съм научил, всичко, което се случва, начинът, по който се държиш, това, което казваш, всичко това всъщност не зависи от теб.

Какво иска човек да контролира? Той иска да контролира живота си тук в този свят, да контролира живота си в другия свят.

Искам да разбера как осъществяваме Арвут между нас на практика?

Няма напредване без група. Просто трябва да разберете това. И не вярвайте, че може да бъде по друг начин.

Аз работя върху своите желания, но понякога се побърквам: „на кои желания трябва да направя съкращение – на храна, на знания, на какво?”

Да предположим, че аз много обичам да получавам и не обичам да отдавам; ще достигна ли някога омраза към получаване?

Планината Синай поради желанието за получаване ли е?

защо е толкова важно дали има четири фази, пет или шест, какво ме е интересува, че това се нарича „шореш” или че това се нарича „ЗА”?

Ние не можем да си представим света, ако се бяхме развили духовно, вместо научно, технически.

Вие казахте, че в работата трябва да внимаваме с „недозрялостта”. Kаква е връзката му с това, че каним всеки един на конгреса?

Как е възможно да запазим обединението, което постигаме докато учим Зоар, през деня?

По време на четене, ако се опита да мисли за намерението – не може да чуе текста, a ако следва текста – не може да мисли за намерението...

Йосиф от Йерусалим казва: какво е това, което довежда човек до разкриване на висшата реалност, когато той се отчая от собствените си сили?

По повод конгреса Томер от Йерусалим пита: ако на конгреса успеем да обединим „сърцата” си дори за един миг, какво ще почувстваме?

По-рано казахте, че трябва да намерим правилната връзка на конгреса. Какво означава това?

Преди всичко, ние каним всеки, който иска да дойде на конгреса – за всеки има място.

Йосиф от Йерусалим пита: какво има толкова в Зоар, което го няма в ТЕС?

Аз питам от страната на нов човек от улицата – вие сам казахте, че ние сме готови на всичко освен на обединение...

Aко човек не се раздразни, ако не бъде против, ако не е от „другата страна”, от Ситра Ахра, то той ще се обедини.

Ако сме постигнали истинско желание да се свържем егоистично, това достатъчно ли е или трябва да има наклонност към по-висше състояние?

Когато работя да се свържа с групата, къде линията, която казва, че физически аз не мога да направя нищо повече, се пресича?

 Творецът е постоянно съществуващ и неизменим. Творението не може да почувства нищо, което не се променя; ако няма промяна, то е мъртво.

Той ме е създал. За да Го почувствам, аз не се нуждая от себе си – нуждая се от нещо отвъд това, наречено „връзка между нас”.

Всеки от нас, по целия свят, всички, които участват с нас със сърце и душа – всички ние сме в едно кли.

Говорим за намерението - има ли някакво изречениe или отношение, към което аз трябва постоянно да се връщам докато съм на конгреса?

Цялото тяло – това е групата, това е системата от души. Ти трябва да разкриеш, че всички те са взаимосвързани.

По-рано отбелязахте, че краят на действието е началото на мисълта – можем ли да реализираме това на конгреса?

Как може групата да увеличи моето желание за конгреса и мисълта за успеха на конгреса, за да постигнем наистина връзка?

Kабала ти казва: „аз съм скритата мъдрост, скрита от човечеството и се разкривам пред него до степента, в която то се развива..."

Ако правилно разбирам това, което казвате, съветът за човек, който, да речем, се интересува…

Какво е лодката? Лодката е връзката между нас. Нека да го нарисуваме...

През целия ми живот, каквото и да правя, аз нямам никаква свобода на избор, аз съм кукла на конци.

Струва ми се, че разбирам всичко, което казвате. Защо това не ме прави щастлив?

Може ли да се съсредоточите върху това, какво поръчителство (Арвут) трябва да постигнем?

Новите хора включени ли са в светлината или всеки има определена способност да привлече светлината?

Какъв съвет можете да дадете на майкате и бащате?

Какви действия мога да извърша във виртуалното обкръжение, за да отдавам на приятел, ако в момента нямам физически приятел?

Студен от Израел казва: не знам как да използвам системите, не ги разбирам и не ги запомням. Как да се тренирам, как да знам къде съм?

Творецът не чувства работата, която извършваме по начина, по който ние чувстваме. Ние сме тези, които усещаме. Той самият е закон.

Каква е разликата между кабалист, който се наслаждава да преподава, и учител алтруист, който се наслаждава да помага на деца в нужда?

Какво е направил Творецът – скрил се е, не е искал аз да работя пряко срещу Него. Защо?

Милиони са били убити през историята за благото на Твореца. За какво благо на Твореца?

Kак можем да постигнем сливане на предстоящия конгрес?

Какво означава да извършвам всяко действие за благото на Твореца?

Защо трябва да извършвам духовна работа, ако не знам кога ще дойде моето време за поправяне?

Kак "новите" могат  да компенсират разликата създадена през годините и да станат една група с хора, които са много напреднали?

Как може да удържаме намерението, когато висшата сила преднамерено ни отхвърля от него, а след това го прави неясно за нас?

Винаги помнете: аз имам малък мозък; мога да запомня само две неща – светлина и съсъд.

Какво е омраза в духовното?

Светът, групата е проекция на мен самия, моята сянка, така, както аз съм сянка на Твореца. Така аз се отнасям към тях и те са моята сянка.

Кабала се разпростира из цялата реалност, висша и нисша, за да ви каже, че няма нищо друго освен обединението.

Защо няма заместител на физическото присъствие на конгреса, защо обединението от разстояние не е достатъчно?

Какво означава на практика „обичай другия като себе си”? Какво трябва да направя?

Двекут (сливане) означава, че аз съм включен, анулиран, уеднаквен до степен, в която нищо не остава, освен свойството на отдаване.

Какво трябва да си представям и към какво трябва да се стремя, когато се казва „мъжът и жената и Светостта между тях”?

Не може да има добро, правилно предвижване, ако човек не премине през нашия учебен център.

Всеки човек се стреми да се чувства добре. Съобразно кабала какво е по-силно - да обичаш или да бъдеш обичан?

Пол от Тазмания пита: Защо учим за по-висши състояния, които са толкова далечни за нас?

Мога да дам на приятел бутилка Кола и това да бъде духовно действие, а мога ѝ да говоря с него за ТЕС и това да бъде материално действие.

В нашия свят аз виждам хора, които си дават един на друг, убиват се един друг, обичат се един друг. Какво става там с душите?

Студент от Израел пита: Как правилно можем да използваме четенето на Зоар, за да направим по-силна връзката между нас?

Възможно ли е следващото ниво да бъде разкрито на човек, преди той да поправи настоящето ниво?

Вие никога няма да се справите с живота, ако не намерите за себе си източника на живот.

Ти си вътре в егоизма, а света около теб е светлината, но ти просто не го разграничаваш, не го усещаш.

В бурното море ти трябва да се завържеш за кораба и тогава няма да паднеш. Но трябва да направиш това предварително.

На всеки пасаж от Зоар има коментар от Сулам и чрез този коментар вие се свързвате със Зоар.

В началото ти разкриваш апатия, безразличие към останалите – „оставете ме намира, стойте настрана”.

Какво трябва да правя с проблеми възникнали в работата, в къщи? Как да ги свържа с групата?

Карлос от Венецуела пита: Групата ми дава гориво, а аз и го връщам обратно. Как да го използвам в правилната посока?

Аз трябва да организирам дома си, жената, работата – да подредя всички тези неща нормално, за да изградя моето духовно тяло над това.

Недостойни човешки поведения могат да пробудят в хората разкаяние и желание за промяна. Това не е ли началото на духовния път?

Какво означава да не бъдеш задоволен от „непълна вяра”?

Нищо в този свят не е създадено напразно, а само за да постигнем целта.

Да речем, че изникне някакво състояние в работата или с жена ти – нещо страшно. Аз идвам в групата и започвам да работя, за да отдавам...

Подготовката за падение по време на подем е всъщност за да си представя как ще реагирам на това състояние на падение, което ще дойде?

Ако извърша действия, тогава Светлината ще дойде и ще ме притегли в средната линия?

Защо говорим толкова много и толкова дълго за състоянията на падения? Защо ни е нужно това?

Има две състояния: аз и групата като инфраструктура и аз и групата и Ейн Соф. Каква е разликата между тях?

Крайното действие е в предварителната подготовка. Ако началото и краят не са свързани, тогава няма среда.

Ние не разбираме степента, до която недостигът и тъмнината дават светлина.

Всичко, което съществува е само за да се свържа, защото така поправям кли.

Шарон от Мелбърн пита: „Трябва ли да се моля на Твореца да ми разкрие моите недостатъците, моето злото?”

Какво означава, че Адам Ришон се е родил и е съгрешил на Рош а-Шана? Как е възможно това?

Защо в материалното, въпреки всичко, да речем, че има болест, ти трябва да се обърнеш към лекар и т.н.?

Адам означава желанието за получаване, което придобива форма, която е подобна на Твореца.

Когато човек се намира в духовното и очаква да срещне Твореца на следващото ниво, след като го постигне какво чувства той?

Въпрос от Ню Джърси: „Как недостигът в групата става единствената ми болка?”

Как може простичко да обясните какво е Ситра Ахра?

Анонимен въпрос от Израел: „Аз съм изплашен от състоянието, което описахте! Какво да направя?”

Наш ученик от САЩ пита: Как Творецът позволява на някои хора да имат злонамерено поведение?

Ян от Квебек е загрижен. Той казва: „Ако получа странични мисли докато четем Зоар, това означава ли, че копая дупка в лодката?"

Изглежда че най-лошото нещо е да забравиш какво наистина са подемът и падението. Как да си помогнем взаимно, за да го запомним?

Може ли малко повече да обясните за това щастие, което е точно противоположно на това, което усещаме в материалното щастие?

Колкото повече чета Зоар, толкова повече съм склонен да разбера нейната сила. Действително ли е толкова дълбока?

Има въпрос от Швейцария: Днес е "Деня на Обединение". Имате ли някакъв специален съвет за този ден?

Ако се стремя към обединение, тогава моят стремеж вече се явява цел сам по себе си и отплата сам по себе си и щастие и задоволство.

Можем ли да кажем, че общият съществува, ако казваме, че всичко съществува само вътре в мен?

 Само до степента, в която се стремим да използваме четенето, за да се свържем, до тази степен работи Зоар.

Въпросът ми е: какво е важно – независимостта или да отдаваш като Твореца?

Това е като с малките деца. До възрастта, в която станат хитри, вие ги харесвате. Въпреки че те грабят и взимат, те са сладки. Защо?

Ако човек се намира в качеството на отдаване, тогава той няма от какво да се страхува.

Възможно ли е да охарактеризирате какво е животно, какво е човек и как преминавате от едното състояние в другото?

Има ли някакъв друг начин да работим с силата змия без да преминаваме разбиване и без толкова болка?

Как човек се освобождава от възприятието на реалността и може да почувства, че Творецът е зад всичко?

Единственото нещо, за което трябва да се безпокоиш е да останеш колкото се може по естествен.

Какво трябва да направя сега, за да реализирам цялата тази възвишена идея, която ми обяснихте до този момент?

Процепа в сърцето кой го прави? Светлината, разбира се. Мога ли аз да го направя?! Не, аз не мога. Само светлината може да го направи.

Ако още не съм постигнал духовния свят, означава че още не го желая. Няма забрана или нещо подобно от Висшето.

Как е възможно толкова много хора да не се разбират – женят се по любов и изведнъж се развеждат. Кабала има ли обяснение за това?

Мъдростта на Кабала ни обяснява как да постигнем равновесие, с други думи – как да постигнем свързване с Твореца, което е едно и също.

$ 1 000 000 са средство за задоволяване. Не става дума за парите, а за задоволството.

Казвате, че до края на живота ни ще завършим плана? Със сигурност! Със сигурност. Иначе защо да седим тук?

Няма ден или нощ в това, което чувствам. Но аз превръщам нощта, тъмнината, моята егоистична празнина я превръщам в светлина.

Цялото ни придвижване е чрез влиянието на Светлината, а не чрез нашите умове – те са ни дадени само за да разберем как да се придвижваме и това е.

Каква е разликата между човек и животно? Животното, магарето  - всичко, от което се нуждае е зърно – дайте му сметанов пай – това е зърно.

Няма нищо логично, което може да задължи човек да замени получаването за отдаване.

Тези сили вътре в човек – Творецът и Мойсей – те наричат Фараона велик и всемогъщ цар. Не го разбирам.

Любов означава, че аз позволявам на другия да ме обича като отварям себе си за неговата любов.

„Вяра” означава отдаване; „над знанието” означава по-важно от получаване – отдаването е по-важно от получаването.

Когато бях дете аз се учих да фотографирам. В миналото знаете как проявявахме снимки.

Има голяма полза, ако между нас седи приятел, който усеща, че копае дупка – поне има някакво разпознаване на злото в групата.

Ние се обединихме заедно, създадохме ново кли, ново начало, получихме нова сила, обща сила, сега получихме общо „обременяване на сърцето”.

Продължение от Тел Авив: „Какво може да направи човек, ако получи обременяване, което не може да преодолее?”

„Много често разбирам нещо на урока, а след урока не мога да си спомня някои неща. Това правилен начин ли е да напредвам?”

Анатоли от Латвия пита „Творецът ли определя колко „гориво” ще имам по моя път към целта?”

Щефан от Германия пита „Как мога да използвам приятелите си, за да определя къде се намирам по отношение на целта?”

Студент от Тел Авив пита „Какво мога да направя, ако вътре в себе си усещам горяща омраза?”

Аз трябва да скрия няколко неща от моята същност, за да напредна срещу природата.

Докато четем Зоар трябва да мислим за това как светлината се разкрива вътре в нашето общо Кли.

Знаем, че светлината се намира в абсолютен покой. Това значи ли че светлината също е ангел?

Възможно ли е да направиш промяна от това да бъдеш контролиран от егото към това да бъдеш контролиран безболезнено от малхут на Твореца?

Виждате ли, дадени са ви такива обърквания, такива състояния, в които вие напълно го пренебрегвате, във всичко.

Не трябва да се тревожим за самите състояния, а за това те да се изменят колкото се може по-бързо.

Съдбата на човек е предопределена, човек трябва да премине през всичко и той нищо не може да направи по въпроса.

Ако чувствам обременяване след действие по разпространението, това наказание ли е за някакво престъпление или е нормално развитие на Авиют?

„Какво е китрук?” Китрук е обвинение. Китрук произхожда от светостта, от страната на Кдуша.

Въпрос от Тел Авив „Какво означава да желаеш право нагоре в груповата работа? Къде и за какво желаеш?”

Ние трябва винаги да копнеем да се слеем с Твореца, започвайки от най-нисшата степен. Като малко дете...

Ако трябва да изберете един от 3 периода: преди конгреса, по време на конгреса или след конгреса – кой период щяхте да препоръчате?

Затова докато четем Зоар или някакви други части от Кабала и се чувстваме зле, това означава, че сме на правилния път.

Има приятели, които се предвижиха от високо състояние на свързаност до безразличие и разединение след конгреса. Как може да им помогнем?

Саша от Киев пита „Какво е Ор Хозер (връщаща се светлина)? Ор Хозер означава ли, че аз искам Творецът да управлява?”

Вижте как едно дете гледа възрастния и иска да бъде като него във всичко.

Чрез копнежа да се обединя с другите, вътре в този стремеж аз усещам, че се свързвам с желанията на другите.

Аз разкривам вътре в себе си злото начало, но това не ме безпокои. Какво трябва да направя, за да започна да ненавиждам злото начало?

Отлично е че различаваш, че Творецът е подготвил за теб от преди 20-30 години различни белези и рани, за да ги докосне сега.

Извинете моя егоистичния въпрос, но какво са арфа, цигулка и различните музикални инструменти?

Всички състояния, през които човек преминава, той трябва да разбере, че всички състояния са необходими, нито едно от тях не е излишно.

Как можеш да бъдеш сигурен, че не се заблуждаваш и не попадаш отново в получаване заради себе си?

Рами от САЩ пита „Как по време на Мега Конгреса ще знаем, че сме свързани, как ще го разпознаем?"

От този момент нататък е възможно да променим сценария – преди това не можехме да го променим.

Не мисля, че обикновен човек може да извърши духовна работа само с още един човек или дори с малка група – това е изключително трудно.

Човек преминава през различни състояния – възвишения и падения. Той трябва да е щастлив за промените.

Нашият проблем в работата е че забравяме за третия компонент – Творецът ще довърши работата.

Няма нужда да поправиш своето животинско тяло или този свят. Няма какво да поправиш в там. Толкова е просто.

Трябва да достигнем състояние, в което от една страна ние преставаме да усещаме удоволствията заради получаване...

Ако се предвижваш по пътя на поправянето ти ще използваш всичко в материалното само за най-необходимото.

Елихан от Езус пита: Аз чувствам горчиво и сладко, какъв вкус имат истина и лъжа?

Скоро ни предстои Мега Конгрес, как може да подготвим себе си, така че да достигнем до „Царската вечеря”?

Саша от Киев пита: Какво трябва да направя или за какво трябва да мисля, когато усещам, че средата не ми повлиява?

Ако говорим за обличането на душата на Ари в човек, тогава самата душа се облича, а не че Ари идва и ни учи – това са две различни неща.

Все още не е ясно за каква гордост точно говорим? Просто гордост?Всеки човек, който чувства гордост тогава...

Успях да разбера, че гордостта е наш защитен механизъм, от друга страна вие казахте, че това е нещо, което не може да бъде поправено.

Какво означава, че този, който моли за другаря си, получава първи? „Моли за другаря си” е израз на отдаване.

Имаш кола, джип, не знам как да… 4x4, да. Творецът НЕ я движи, не го прави. Но ти трябва да Го помолиш да я задвижи.

„Защо трябва да учим за разбиването? Ние трябва да учим за поправянето. И не разбирам, какво искаш.”

Ако говорим за Твореца че е „добро, който прави добро”, тогава какво общо има с това аз да се моля за другите?

Тогава нейните очи се отвориха, след като змията каза „и жената видя, че дървото е добро за ядене”.

Да, грижа се за връзката с другия, защото във връзката с него е моята духовност.

Ние трябва да опишем Твореца като свойството отдаване, а не според това как им изглежда на хората, че е някакъв образ, тяло.

Какво ни разказва Зоар? Тя непрекъснато ни разказва, как човек намира правилната връзката между две сили. Това е цялата реалност.

Ти трябва да опознаеш цялата реалност, така че тя да проникне в теб, да я знаеш със сърцето и с разсъдъка си, напълно.

Когато се измъкнем и започнем да разкриваме, това което разкриваме се нарича цел на творението. За какво е всичко?

Ако достигнем до състояние, в което може да завъртим нашето копче, приемника, тогава усещаме, че се приближаваме.

Защо се нуждаем от групата, за да достигнем Твореца? Творецът и аз не можем да  сме равни, аз не мога да съм Му равен.

 Вие говорихте с пренебрежение към хората, които пренебрегват конгреси, обединяващи събития и уроци всеки път. Каква е вашата препоръка?

Kаква е разликата между този вид мега конгрес и конгреси, които се случват физически на едно място?

За цялото човечество вие се нуждаете от едно нещо – една допирна точка с Твореца, защото Той е Рош, главата. Всичко останало сме ние.

Забранено ни е да гледаме на нещата случващи се по света сякаш те нямат нищо общо с нас. Те са насочени точно към нас.

Аз трябва да премина настоящото състояние възможно най-бързо и веднага след него ще дойде следващото.

Всеки, който се намира „по-висше от знанието” става по-мъдър, по-разбиращ, по-чувствителен, по-възприемащ. Той разкрива Твореца.

Нашето его ни диктува „подскочи, направи нещо, бъди под напрежение, направи нещо.” То винаги ни тласка в грешната посока.

Ние трябва да достигнем до състояние, което ще зарадва Твореца. Това е отдаване и любов – връзката между всеки един.

Марко от Италия пита „Как мога да усетя величието на царя, ако не мога да видя царя?”

Нашата цел е правилното Кли, нашата награда е правилното Кли и цялата наша реалност се намира вътре в правилния недостиг.

За какво моля Висшата сила? Ако аз моля Висшата сила… Вижте, да се чувствам добре, това се нарича религия...

Това, че не искаме да отдаваме е ясно. Да достигнем до състояние, в което мразим отдаването – това е сериозна степен.

Ние трябва да научим човек да бъде възможно най-близо до Твореца и тогава той със сигурност ще успее. Невъзможно е да не успее.

Образователната система изгражда общество. Самата тя не възпитава. Тя не е нужно да дава на детето доказателства, примери, мъдри слова.

 Съв от Норвегия пита дали „песен на песните” е молитва на мнозинство или е лична молитва.

Ако хората не са обединени, даже ако бъде цялото човечество, ако те не са обединени, тогава Творецът не ги вижда.

Да речем, че една жена трябва да ходи на работа, а вкъщи има болно дете – тя постоянно мисли за него и какво – да изискваме да не мисли ли?

Всички ли трябва да сме на това ниво на изяснение преди Творецът да ни обедини всички?

Как мога да създам намерение, ако не мога да видя целта? Аз само знам, че съществува цел, но така ми е казано.

Ние непрекъснато казваме: „Но ние не можем да видим духовното, не можем да го разпознаем. Пред мен не съществува цел."

Ученик от Тел Авив пита дали самите усилия са наградата в духовното. Наградата е Масах и Ор Хазер – екранът и отразена светлина.

Ще можем ли да живеем в света когато постигнем степента на любов? Френски въпроси Amur, Amur.

Как да се отнасям от самото начало към преподаването. Например към едно дете – как да му преподам тези истории?

Може ли човек да ускори процеса, за да знае, че е направил всичко, което е могъл?

Ако човек усети, че „свойството на отдаване съществува, но аз не го притежавам, но въпреки това трябва да го постигна”, то той го постига.

Какво е душа? Как мислиш? Какво си представяш като душа? Има ли нещо освен недостига?

Защо трябва да си купя приятел? Това че се отменям пред него не е ли достатъчно, защо трябва да го купувам?

Как е разкритo пред децата това, че или моето животно ме управлява или желанието да се свържа с другите?

Зоар е като да допуснем, че получавате писмо, което някой много близък до вас ви е написал и това ви напълва. Това е много лично.

Изглежда така че действието на купуване на приятел ти осигурява много награди...

Животното има разум, който е достатъчен за неговия живот. На човек му е даден повече, за да види бъдещето, за да има стремеж.

Обединението това е нова реалност. Това е някакъв вид субстанция, която преди не си чувствал, която има свойства.

Ти си роден престъпник, твоите родители са престъпници, твоите близки, целият свят, също и ти. Ние всички сме престъпници.

Ави пита: как мога обективно да оценя другаря си? Той казва: всеки, който обвинява, го прави поради собствената си неизправност.

Замир от град Хайфа пита: какво означава да заплатиш на другаря си отстъпвайки от своя егоизъм?

Как мога да разгранича между вътрешни усещания и емоции, забранени за обсъждане, и неща, които вдъхновяват?

Да предположим че добродушен човек дойде при вас и идва с инжекция, иска да ви бодне. Вие сте малко момче и се изплашвате.

Как да изпълняваме едновременно тези две състояния – когато искаме да видим приятеля си като по-велик и в същото време като по-малък?

Казано е Всеки ученик е задължен да цени приятеля си като най-великия от поколението. Какво значи това, каква е тази игра?

Възможно ли е да гледаме по същия начин на прераждането на душата, като на някакво копие в материалния свят?

Аз постигам. Постигам означава, че усещането и разбирането работят заедно. Без да разбирам, аз не мога да почувствам.

Колкото повече напредваме, в крайна сметка достигаме до състояние, в което нашето желание за получаване нараства.

Как мога да знам, че вървя по правилния път и че след няколко години няма да съм отделен? Нямаме ли някакви условия?

Искаш ли да бъдеш Адам, вместо кукла на конци? Моля, имаш възможността, но трябва да знаеш, че можеш да го направиш само чрез групата.

Докато човек не успее да се скрие от Твореца по категоричен начин, Твореца не може да бъде разкрит.

Очевидно е че всичко което човек има в съзнанието и сърцето си идва от Висшето. Да предположим че в следващият момент получа ново желание или нова мисъл. От къде идват те? По какъв начин трябва да възприемам всичко случващо се с мен?

Какви са 5те съвета за всеки, който върви по духовния път? И мъжете и жените трябва да знаят едно нещо – силата за духовното...

Вчера по време на детския урок дадох един пример, с който може би и вие ще се идентифицирате. Казах им какво е значението на арвут?

Всеки може да влезе в сайта – internet.kbb1.com. На тази страница ние обобщаваме нашите статии или четем статия на деня.

Човек на всяко едно ниво, без значение на какъв език, без значение от къде e, може да влезе в нашия сайт и да започне работа.

Как да узная какво е влиянието на Твореца? Когато чета от книгите, под Негово влияние ли съм?

Ако човек наистина чувства и определя, че той се нуждае от духовното, тогава до степента на недостига, той чувства изгнанието.

Аз не трябва да мисля как да получа от групата, достатъчно е да мисля за това как да повлияя на тяхната сила, като майка към децата си.

Какво е Месията? Месията е Светлината, която работи върху нашия келим и ни притегля от приемане към отдаване.

Средата е способна да направи всичко. Половината прави средата –подготвя недостигът за искане, а другата половина прави Светлината.

 Защо това, което наричаме „порция на смъртта”, не се вижда ясно като човек, който гледа към влак, който ще се блъсне в него?

Как може човек без силата на отдаване да притегли силата в този свят, за да получи? 

Ако започнете да се борите с желанието си за получаване само ще го увеличите. Няма да може да направите нищо.

Каква е мерната единица за правилното ползване на мъдростта на Кабала?

Трябва ли да гледаме на приятелите в групата като на чисти, както на това, което наричаме „четиримата бащи”?

Зоар се обръща към вас по начин, по който вие мислите, че разбирате тези думи и ги интерпретирате според собствения си ум.

Свободен избор е да се уподобиш на Твореца. Това е. Защото освен това, няма нищо друго.

Когато злото се разкрива и всичко изглежда тъмно как, въпреки това, намираш силата да поискаш?  

Аз искам да видя добрина. Въпросът е как мога да я постигна и какво ме мотивира да видя добрината.

Кабалистите казват, че има закони към които трябва да се отправим. Каква е разликата между нашето поведение и това, което те съветват?

Защо уча – за да придобия вяра. Какво е вяра – силата на отдаване. Какво е отдаване – да бъда по-висш от своето его.

Как мога да анулирам себе си, когато не искам? Вие нямате избор. Намирате се пред стена и имате условие.

Човек преминава през много състояния в живота. Как може да дойде на урока всеки път с едно и също искане?

Виждаме, че освен ако човек не анулира себе си пред групата, той няма да има кли, искането да получи отдаване от висшето.

 В нашата група в Тел Авив ние играем, но в момента, когато някой от нас наистина иска нещо, ние започваме да виждаме трудностите между нас.  

Ако аз избера добро обкръжение и искам да достигна духовността, защото тогава, въпреки всичко, ми се разкриват негативни състояния?

Защо мъдростта на Кабала е наречена „мъдростта на Кабала” – получаване, а не е „мъдростта на Ашпа” – отдаване? 

Твореца се скрива зад 125-те филтъра, съкращения, за да се почувстваме независими и за да можем да напредваме независими.

Аз изграждам вътре в себе си системата, наречена „другите” и вътре в мен аз работя с другите, които изглежда, че са извън мен.

По отношение на моето желание за получаване Творецът и другите са на еднаква степен на отдалеченост от мен. Защо?

Аз бях създаден като „Аз”. Аз трябва да се изменя до нещо напълно различно, което вместо „Аз” се нарича всички останали.

Човек който работи, за да достигне духовното, за него другите и Творецът се приближават, за да станат едно.

Всеки един трябва да обръща внимание и да помисли как може да помогне на своя другар. Оживявайки го за целта, като му дава пример.

Какъв е предела по отношение на вдъхновяване, на пробуждане на приятеля? До колко може да направите това, до каква степен?

Кабалистите имат наистина голям проблем. Как могат да продават по този начин мъдростта на Кабала? На кого възнамеряват да я дадат?

Трябва ли да бъда сигурен, че всички са щастлива и весели? Може би ако човек съжалява за нещо, това може всъщност да е хубаво?

Какво е група, или общество, или просто хора, или приятели…? Това е което всеки чувства и според състоянието, в което се намирате.

Какво е любов към приятелите? Това е когато аз обичам тях повече отколкото обичам себе си, защото те са моята душа.

Любов означава, че всеки чувства, че групата е по-важна от самия него, от неговото животно, че групата е човека в него. 

Показвайки един на друг колко сте отдадени на групата - така всеки помага на другите да анулират себе си в групата.

Изборът на среда, обединяването със средата е вече акт на отдаване от страна на човек. Какво означава да отдаваш?

Любов към другарите означава, че той открито показва във всичките си действия ясен знак, че той е предан, отдаден на групата.

По време на изгнанието чувствате нуждата от обединение, имате нужда от групата, но не може да го направите, защото фараонът е вътре.

Когато ти виждаш примерите, но не можеш да бъдеш вдъхновен от тях, защото всичко се превръща в рутина - как можеш да се измъкнеш от това?

Не виждам приятелите да ме вдъхновяват, не виждам тяхното вдъхновение. Да, те идват, участват, но това събужда ли ме наистина?

Нашата цел ни изглежда много далеч, изглежда откъсната от реалността. Ние си я представяме някъде там, в някакво измерение.

Погледнете в нашия свят какво правим с децата. Ние им даваме пример, вдъхновяваме ги. По същия начин е и с приятелите.

Всички различия между нас са материални. В точката в сърцето няма разлика между нито един. В личната работата на човек няма разлика.

Точката в сърцето не е просто точка, някакъв орган вътре във вас. Това е частицата от Твореца.

Каква е тази сила, която поемам от обществото? Какъв е нейния източник – самото обединение ли е или силата на Твореца?

Точките в сърцата са частица от Твореца във всеки един и те буквално съществуват във всеки един човек в света.

Когато се обръщам към точките в сърцата, аз се обръщам само към тези точки. Вие анулирате его си, за да се свържете с точката в сърцето.

Когато погледнем децата, ние виждаме, че те имат склонност към игри с насилие и съперничество. Това естествено ли е?

Арвут (взаимната подкрепа) е нещо, което винаги трябва да се случва, да се подържа от всеки един.

Всеки път, когато аз напредвам, е към непознато състояние. Моето действие, ако то е правилно, може да се случи само чрез игра.

Тора е променящата Светлина, която аз мога да извлека, ако жадувам тя да ме поправи, тоест ако дойда с нуждата за поправяне.

Каква е връзката между групата и способа на Тора? Групата означава моето поправено състояние, където групата и Светлината са заедно.

Или чрез Светлината или чрез страдание трябва да усетим, че сме потопени в зло. Без това не можем да искаме поправящата Светлина.

Когато вземем книгата, озаглавена Тора, какво намираме там? Защо там не пише за добри хора?

Ние ставаме творения след като започнем да усещаме противоположността на Твореца.

Как достигаме до сътворяването на кли (съсъдът)? Имаме точки в нас. Как да ги разграничим от всичко останало?

Казвате, че нациите по света имат големи желания, а ние имаме метод, който да им дадем. Може ли да обясните какъв е този метод?

Хората не мислят, че има сила в света, която е способна да превърне човешката природа от лоша в добра и това е целият проблем.

Тъмнината - това са различия, които са много дълбоки – за това кой съм аз, каква е моята същност, начина, по който съм създаден.

За нас и нашия свят това може да е когато един вид материя пронизва друга материя, като дифузия или други процеси, при които има натиск.

Както орела покрива пиленцата. В природата орела взема своите пиленцата на гърба си - не ги сграбчва и слага под себе си. Защо?

В човека няма сила, ако учи сам. Защото нашата сила може само да дойде от групата. Затова Зоар беше написан по този начин.

Aко не ме е грижа за разрастването на общия съсъд (кли), даже ако съм бил малко небрежен, аз вече правя лошо на другия.

Трябва да получим сили от висшето, така че от една точка намираща се вътре в нас ще бъде изграден пълен парцуф; като сперматозоид, който пораства в завършено тяло, но духовно тяло.

Най-важното в духовните писания е, че в момента на четене, вие задействате влиянието на системата, която работи върху вас.

Ние се отнасяме към Кабала като към наука, когато четем Зоар усещаме, че тя работи върху нас, но Кабала наука ли е?

Какво е толкова възвеличено в разкриването на Твореца? Има ли начин да определяме ценности извън Него?

Творецът е скрит в реалността и сякаш той ми казва: Слушай, аз не мога да се разкрия пред теб, защото ако го направя ти ще ме погълнеш.

Аз идвам от тази черна точка, в която сме само аз и моето егоистично желание.  Аз започвам целият път търсейки смисъл на живота.  От тази точка ние започваме нашето развитие.

Когато се обединявам с другите извън мен, аз оставам себе си, този свят не се променя, моето Аз не се променя. Защото ако Азът бъде премахнат, тогава другите няма да ги има.

От моя съсъд аз поглеждам през другия – виждам през неговия свят, и това което виждам е Твореца, защото моето желание остава егоистично.

Аз не знам какво е група, не знам кои са другите, не знам нищо. Аз мога само да получа от моето отношение към тях. Това се нарича Арвут.

Ако ти искаш да разкриеш злото чрез самото зло, ти никога няма да го разпознаеш. Светлината трябва да ти покаже това.

Духовното описание е да намериш удоволствие в отдаването, в любовта към другите, но не с цел да получим наслаждение или почивка или някакъв комфорт, а защото самото действие е уникално и възвишено. Защо то да е велико в очите ми?

Какво е обкръжаваща Светлина? Ако аз съм потопен в нея, ако я желая в състояние на Цимцум Алеф (Първо Съкращение), в състояние на отдаване. Защото това е Светлината на отдаване и любов. Ако съм потопен в нея, тя ме осветява.

Изправени сме пред Синай и всеки казва, „Аз го правя и знам че всички други са с мен”. Какво ще стане ако другите не го направят? Тогава и ти няма да го правиш. Защо се грижиш за тях? Защо се интересуваш какво правят другите?

Изходът от Египет е за благо състояние в материалното. От Холивудските филми или всякакъв вид детски истории си изграждаме образ, че всичко е за египтяните измъчващи евреите и т.н. Всичко е напълно противоположно.

Защо има изменение на съсъда? Човек намиращ се на духовният път е като бебе. Колко разбират и усещат бебетата от заобикалящият ги свят? Един процент, после два, три, четири и т.н. По същият начин е и с нас.

Има състояния и моменти, в които на човек му се струва, че е обезпокоен и че това го спира от обединение на Твореца с творението във всеки един момент от живота му. Да предположим, че имам проблем.

Баал Сулам казва че трябва да преговорим всички определения и термини, за да останат в нас и когато например ми кажеш „целувка” аз не ще я разбера с материалното и значение, а ще я разбирам като степен на сливане с Твореца.

Днес е денят в памет на загиналите по време на холокоста. Има няколко въпроса на тази тема. Общото за всички въпроси е дали мъдростта на Кабала е способна да предотврати още едно подобно събитие? 

Образът на отдаване се нарича Твореца, защото аз и Твореца ставаме едно цяло. Аз не постигам Твореца извън себе си. Постигам Го до степента на сливане с Него. Постигам Го когато сме обединение, а не разделени.

Поръчителството, арвут, което даваме един другиго трябва да те застави. Нужна ми е среда, всички ние привличаме поправящата Светлина, но какво може да дадем на приятелите, когато четем Зоар?

Аз не просто се чувствам зле в собствените желания, а се издигам над болката, искам болката да остане, а не да бягам от нея. Не искам това чувство да бъде блокирано по изкуствен начин. Искам да остане до поправянето му.

Можем ли да обясним на едно бебе, какво е да си възрастен? Знаете бебетата, те взимат един самолет и започват да си играят с него. Означава ли това, че то разбира какво е да си пилот?

Духовно не съществува.Твореца не съществува. Всичко е в нашите желания, които обединени заедно обрисуват Духовна или материална картина. Образът за Него се изгражда единствено от мен. Как става това?

Човек се намира вътре в желанието за получаване, в егоистичното желание. Какво трябва да се случи, за да може той да се издигне над него? Какво означава това? Къде отива той след като се издигне? Във въздуха?

Kак е възможно да напредвам от величието на отдаване? Как е възможно величието на отдаване да ме мотивира? Как отдавам, когато чувствам отдаването толкова възвишено? Kaкво се нарича чудо?

Как мога да съм сигурен кой може да бъде лидер и кой не? Как мога да разбера дали учителят е доказан? Същото попитах Рабаш, моят учител, дали се намирам на правилното място, в правилните ръце. Вижте какъв е отговора на Рабаш?

Концентрираме се върху вътрешните усещания. Изучаваме вътрешността на Тора, която описва вътрешността на човек, неговите желания. Желанията са всички сили. Как усещаме всички желания?

Реалността е неизменима. Тя се променя в съзнанието ми, в разбирането ми. Например сега съм в света Ейн Цоф (света на Безкрайноста). Нищо не се изменя в реалността. Изменя се моето възприятие, усещане, съзнание, разбиране.

Когато се опитаме да използваме егоистично този свят, всички природни блага унищожавайки планетата, тогава не се ли чувстваме по-велики от Твореца, от Природата?

Твореца създаде желанието за получаване, не само за да го оприличи на Себе си. Цялото развитие трябва да има нещо наречено независимост.

Хората са убедени че праведник е този който много страда и се моли. Според Рав Михаел Лайтман това не се нарича праведник. А кой тогава е? Написано е че Тора говори на езика на хората. Какво означава?

Разбирам, че в началото е трудно да се възприеме, но първо, човек колкото повече слуша толкова повече ще разбере. Второ ако искам да обясня нещо мога да го направя само от моя гледна точка.

Как да постигна контрол в живота? Предвижвайки се напред ще чувстваме все по-голяма близост до действащите сили и все по-голям напредък в живота си. В резултат на Светлината ще усещаме животът по-спокоен и по-контролируем.

Въпросът е какво ни води към отчаяние? Човек се чувства отчаян когато губи „Азът”, себе си. Но той трябва да празнува, трябва да е щастлив. Нямо нищо по-добро от осъзнаване на собственото безсилие.

Да предположим, че хора от друга нация искат да се обединят. Тогава защо не обединят другите хора около себе си? Какво качество ще скрие неспособността ни да се обединим?

Колкото повече разкривам лъжата, толкова по-добре. Разкривайки това качество аз мога да се откъсна от него и да се слея с Твореца, но при условие, че качеството остане.

Да предположим, че съм те наранил. Ти или усещаш болка и искаш да се предпазиш или да не го усещаш като лично страдание, а чувстваш че има желание за получаване нуждаещо се от поправяне.

Ако човек приеме всичко случващо се за добро без да елиминира злото, тогава е добър знак. Но в някой моменти е невъзможно да не бъдете напълно отделени от Твореца, напълно потопени в егоизъм, чувствайки болка.

Малхут на Ацилут е степента в която полагам усилие за да се свържа с останалите. Това не е мое желание. Това е желание по отношение на другите или по точно това е общото желание което съществува между нас.

Четохме Зоар в продължение на един час и аз не помня нищо. Сигурен съм че ако попитаме другите те също няма да помнят. А загубихме толкова много време. Исках те ли да постигнете нещо? За какво мислехте когато четохме?

За да станем независими, по-велики и равни на Него, Твореца ни поставя в състояния, които трябва да преминем полагайки собствени усилия – трябва да постигнем духовното сами. Иначе не бихме били независими, подобни на Него.

Как се случи така, че ние започнахме изучаването на Зоар само преди няколко месеца, а е имало Кабалисти които са писали преди хиляди години и Баал Сулам, който е написал коментари към книгата Зоар?

Да предположим, че всички които участват в урока сега положат усилия. Какво се случва с това усилие? Къде се проявява то?

Трябва да започнете урока подготвени, със стремеж, с недостиг. Сякаш сте болни и отивате на доктор и му казвате: „Предпишете ми нещо. Помогнете ми! Чувствам се зле.” Какво се крие в сърцето ти?

Казано е, че когато човек почине и се „изправи пред Всевишният съд” той е запитан: „Занимава ли се с Тора и очакваше ли спасение.” А ти им отговаряш, „Не но аз имах къща, семейство, деца.” Какво друго направи?

Как мога да използвам егото за обединение, как мога да го преодолея? Как мога да го направя когато съм сред приятелите?

Когато човек започне да се обединява с останалите души, означава че той започва да обединява собственият образ, защото никой от нас не е индивидуалист. Нашият индивидуализъм се крие в обединението с останалите души.

Колкото повече се приближавам към Светлината, толкова повече започвам да усещам и опознавам себе си – кой съм и какво съм. Как човек приближавайки се към Светлината започва да усеща тъмнина?

Аз анулирам собственият си егоизъм, за да се обединя, за да разкрия Висшия, силата на отдаване и взаимна любов. Какво означава себе-отменяне, анулиране? Как се постига?

Духовен зародиш означава, че вече се намирам в духовната система, чрез себе-анулиране пред Висшия. Колкото повече Висшият те издига, толкова по-голяма тъмнина, по-голямо его се разкрива.

Зоар е изградена по много специфичен начин. Влиянието и се нарича лекуване. Не разбирате и дума от написаното. Но се опитайте да разберете, като бебе незнаещо как да чете, да пира, да говори, да разбере казаното му.

Бъде между приятели, за да разбереш че си разбит, че не можеш да се обединиш с тях. Това се нарича разбиване, осъзнаване на разбиването. Не се иска от нас да се поправим, а се иска да осъзнаем злото в нас.

Ако всички сме егоисти и се опитваме да се обединим, не съществували опасност Твореца вместо да ни поправи да ни отнесе с един удар?

В нашият свят човек знае, че след като пострада малко ще бъде възнаграден. Но в духовното това не работи. Този който върви по пътя на истината знае, че чрез злото постига добро. Но злото е в него и той трябва да го поправи.

Седя до книгата и сякаш натискам непознати бутони. Когато четем Зоар сякаш си играем с бутони без да знаем какво правим. Затова когато получим някакви отговори, тези отговори нямат нищо общо с това което правим.

Нашият свят обрисува такава картина, че ако трябва да чакаме нещо добро да се случи от само себе си нищо не би се случило. Не знаем към кого да се обърнем. Затова се обръщаме към фараона.

Мойсей срещу фараона. Какво мога да направя? Мога да кажа на Твореца,” моля те одари фараонът”. Аз даже не съм тук. Крия се зад Твореца. Това е единственият начин да го направя. Кой е пътят на издигане над егото?

Егоистичната зависимост се увеличава и ни разделя един от друг. Това се случва вътре в нас. Аз съм затворен в един кръг с останалите и няма къде да избягам. Това е силата на Твореца от която всички сме зависими.

Мислим си че колкото повече разбираме Зоар, толкова повече напредваме или колкото повече усещаме материалът толкова повече напредваме. Това е неправилно. Не са знаещите които се учат.

Зоар разказва само за един човек, който е всеки един от нас. Всичко изглеждащо извън нас е вътре в нас. Всичко до което сме в допир с – неживо, растително, животинско и хората около нас, всичко това са качества на душата.

Когато изучаваме Зоар трябва да усещаме егоистичните ни желания, което е нашата природа. Установихме че сме неспособни да окажем контрол и да се справим с желанията на материалното ниво. Защо?

Истинското удоволствие се усеща когато искаш да отдаваш, когато искаш да обичаш. Това се нарича безпределно удоволствие, неограничено наслаждение. Затова трябва да поправим нашите съсъди.

Четем за качества и желания които съществуват във всеки един от нас и различните състояния на тяхното съществуване. Ако направим опит да ги разкрием в нас, то това ще бъде усилието което трябва да направим.

Как е възможно четейки книга да изменим себе си и да започнем да усещаме свят, който в този момент не можем да си представим. Езикът на Зоар е много специфичен. Зоар е написана на езикът Мидраш.

Максимално получаване с минимално усилие. По този начин егото работи и в резултат мисълта се развива. Ако човек не е повлиян от всякакъв вид действия то неговата мисъл не ще се развие.

В Зоар се разказва за мен. Тя го прави по много специфичен начин. Сякаш звучи като историческо събитие, но в действителност описва случващото се с мен. Освен моите осезания, съществуват още много желания, качества и мисли.

Твореца е природата. Природата е добра, която прави добро. Тя управлява всичко. Тя е навсякъде и във всичко. Във всяко действие, мисъл, желание. Всичко случващо се в и около мен. Всичко е Твореца. Къде съм аз?

Това което виждаме е сила. Сила изграждаща в нас някаква картина. Може да свържете електроди към мозъка или да повлияете на мозъка по друг начин, по който създавате различни картини и изображения в нас.

Преди да започнем Зоар трябва да разберем защо е четем. Четем е, за да се обединим в сърцето и душата. Тоест желанията наречени сърце трябва да са насочени към целта на творението, към обединение посредством връзката между нас.

Днес света е изпълнена с проблеми. Правим всевъзможни усилия, но впускайки се в причините, управляващата сила, защо и как работи е срещу нашата природа. И няма избор. Само чрез Зоар може да разкрием духовното.

Не може да има молитва за поправяне, осен ако не е молитва на мнозинството. Ако се учим, разговаряме за поправеното състояние и обмисляме промените, тогава всичко това трябва да го съотнесем към обединението на душите.

Фактът, че хората са развълнувани и в същото време обезпокоени с изучаването на Зоар е много важен за правилното и тълкуване. Освен това книгата Зоар оказва влияние върху група, а не върху единица от хора.

Започвайки всичко наново означава да приема предишното си състояние като грешно и да го игнорирам. Тоест новата степен започва като напълно нова. Предишната степен изчезва и се разкрива напълно ново ниво.

Проблемът е, че рова което виждаме е вътре в нас. Не разполагаме с достатъчно доказателства или примери, за да може лесно да се съгласим с това.Всичко което виждам пред себе си, целият свят, е в мен. Къде в мен?

Трябва да работим по правилен начин с егото и величието на Твореца, което можем да постигнем, величието на отдаване, величието на обич към другите.  Само ако имаме „дясната ръка, силата на Бина, тогава пробуждаме „лявата ръка”.

Ние трябва да се съсредоточим върху две практически състояния, от гледна точка на връзките между нас. Аз определям другият като съдружник по отношение на работата, която трябва да извършим в този свят.

Нашето сърце съдържа желания на неживо, растително, животинско и човешко ниво.  На човешкото ниво има нова точка на желание, която се нуждае от напълване. Аз винаги трябва да разкривам най-вътрешната точка в сърецето.

За да се свържа с останалите точки в сърцето означава, че разкривам в другарите си тяхното желание за духовност и се отнасям към тях като към най-великите в поколението. Ако се свържа с тях, така че те да ми повлияят, тогава тяхната сила на връзката се явява моето Висше ниво.

Човек учи, за да пробуди себе си и за да се уподоби на степента на отдаване. Обучението е средството за постигане на тази цел. Очевидно е, че то само по себе си нищо не дава на човек.

Любовта към другарите – трябва да гледам на групата от хора занимаващи се с Кабала като на много важни. Това е системата в която мога да разкрия духовния свят.

От къде идват желанията за пътуване или забавления? От вътрешната празнина, опитвайки се насила да напълним себе си. Хората се опитват да играят с това и забравят какво чувстват.

Защо поощряваме тези които започват да учат Кабала да разпространяват? Защото в противен случай не бихме се придвижили.

„Твореца осъжда човек в зависимост от степента в която той се вижда вече там; т.е. ако човек приеме бремето на духовното царство за вечност, озарението веднага заблестява над него.”

Точката в сърцето е началото на душата. Излиза че тя не е в мен; тогава къде е? Мога да ви кажа, че вашето тяло също не съществува, че е просто желание за получаване и по този начин то се проявява.

Човек трябва да разбере себе си. Той трябва да проучва и изисква помощ от външни източници, които ще му помогнат да изследва себе си. Човек трябва да се впусне дълбоко в себе си и да разбере кой съм аз, защо съм такъв.

Езикът на Кабала е езикът на отдаване. Въпреки, че се нарича на Кабала, т.е. езикът на приемане. Всички четири езика са за това как да отдаваме. Когато слушате трябва да бъдете готови да чуете съвети за това как да отдавате.

Може да получите език така както в нашия свят. Може да получите език само от този който го говори. Ако се намирате между животни, всичко което ще имате е езикът на животните.

Душа се нарича част от Висшето. Душа означава, че човек се стреми към поправяне и постига разкриване на кли (съсъд), неговите качества и намерения. Той изгражда своето кли.

Когато човек получи някакъв знак, дали той се чувства добре или зле, или нещо друго се случва в живота му, когато знаците се случат с мисълта за духовното състояние, тогава няма значение по какъв начин той получава този знак.

Овкусяване означава прибавка, в което главното е желанието ни за получаване, същността на творението, а формата която заема, която е подобна на Твореца, представлява прибавката, това което я облича.

Ние изучаваме, че целият път е разделен на време за подготовка или време на скритие, а след това поправяне и постигане на кли.

Ние съществуваме в огромна система и различни видове спомени, удоволствия и разочарования преминават през нас. Ние сме изпразнени, след това напълнени; по този начин се развиваме.

Молитва се нарича част от желанието, което иска да поправя. Молитва не е бла-бла-бла в думи, не е някакво представление или сърцебиене. Молитва е желанието, което отправям за поправяне.

Виждаме че хората в действителност не са били завистливи преди стотици или хиляди години, в сравнение с днес. Имаме цяла индустрия предизвикваща завист между хората. Така чрез свързване с другите, човек развива желанията си.

Кли, съсдът за духовност, е изграден над съсъдите за почести, контрол и завист. Ако човек се издигне над тях усещайки връзката с Отдаващия, без да има някаква полза за себе си, това означава че човек се намира в точка в сърцето.

Аз трябва да усвоя от групата желанието за връзка. Аз не го притежавам и никога не ще го имам. Човек който започва да търси тази сила обществото което му влияе, трябва да се опита да поеме и усети недостигът на обществото.

В нашите лекции в центровете по Кабала по света прииждат стотици студенти, а очакваме и ще да се присъединят. Как може да се възползваме от ситуация, за да притеглим напълно Светлината?

От света на Безкрайността, завършеното кли и цялостната Светлина се спускат до най-нисшото място. Кли се разпростира в човешкото тяло, а Светлината достига до състояние наречено живот на тялото.